Това италианско американско клише ме накара да настръхна. Сега аплодирам за това.
Персонализираните тържества се превърнаха в неизличима част от футбола, така че когато Томи Де Вито, третият защитник на Ню Йорк Джайънтс, направи едно при първите си тъчдауни през ноември той вдигна дясната си ръка и стисна пръста и палеца си в италиански жест, който означава приблизително „Какво искаш?“
Хората забелязаха .
Няколко седмици по-късно, когато Де Вито водеше Джайънтс до вълнуваща победа с 24-22 над Грийн Бей Пакърс у дома, хиляди фенове се присъединиха, като щипаха своите пръсти и махат с опакото на ръцете си към полето. Жестът беше разгласен в спортни предавания, адаптиран към суичъри и отбелязан на спортните страници чак до Италия. Де Вито обясни, че жестът е дошъл естествено, цитирайки „стари италианци“, които „когато говорят, започват да правят това. Това е само малка заслуга за тях.”
Моментът на Де Вито в светлината на прожекторите донесе известно вълнение в разочароващия отбор на Джайънтс, дори ако той завършва сезона, който приключва в неделя, като резервен защитник отново. Неговият момент и характерният му жест също изпълниха някои италиански американски наблюдатели, включително мен, с не малка доза двойственост, дори смущение. Докато някои фенове бяха горди да видят италианско момче (израснало в Ню Джърси, не по-малко) заемащо централно място, други се свиха от възраждащата се популярност на стереотипите от старата школа, като се има предвид как италианската американска култура може твърде лесно да се изкриви бързо в клише, припомняйки си изобилие от средни мафиотски филми и „Джърси Шор“. Направих гримаса, докато гледах как жестът експлодира из всички социални медии, не на последно място в безкрайно шествие от видеоклипове на TikTok и ролки в Instagram, настроени на песен на Louis Prima. Притесненията ми не бяха подпомогнати от факта, че агентът на Де Вито, който също е италиански американец, присъства на игрите, облечен в пищни костюми на райета и черна федора. Преди края на сезона внезапно звездният куотърбек си навлече критики, че се грее твърде ентусиазирано в светлината на прожекторите.
Това, че италианците говорят с ръцете си, е едновременно истина и истина, черта, която най-вероятно се е развила като начин за улесняване на комуникацията в страна, където диалектите могат да се различават от село на село. Повечето от тези жестове с ръце имат специфични значения, които са признати в цяла Италия, както и от италианските американци. Оттогава разбрах, че тези жестове, в тяхното развиващо се значение, не са просто стереотипно завръщане или просто таен език. Те илюстрират жизнеността на моята култура и са доказателство за жизнената устойчивост на нашия опит.
в началото на 80-те години на миналия век и той твърдеше, че го е взел от баба си. В италианската култура жестът се нарича „la mano cornuta“, или знакът на рогата, и представлява опит за предпазване от „malocchio“ или злото око. Но г-н Дио трансформира символа в символ на празнично рокендрол бунтарство, рогата му се държат изправени и предизвикателно над главата му.Тъчдаун жестът на Де Вито е подобно преоткриване . Италианците по света преди това биха разбрали жеста като жест на чувство на неудовлетвореност, което означава „Ma, che fai?!” което се превежда като "Какво правиш?" Рядко се използва за триумф. И все пак в (буквално) ръцете на Де Вито се превърна в нещо радостно, знак, че италианската култура е жива и процъфтяваща, дори на малко вероятни места, като N.F.L. крайна зона.
Приемането на този символ като емотикони през 2020 г. със сигурност помогна за повишаване на популярността му и за промяна на значението му и сега се чувствам горд, знаейки, че тази нежна адаптация има разпространява толкова широко. В края на сезона, при загуба от Джайънтс от Ню Орлиънс Сейнтс, жестът придоби нова известност: в две отделни игри защитниците на Светиите, след като се справиха с Де Вито, празнуваха, имитирайки жеста. („Имам малко италианска кръв в себе си“, обясни един от тях след мача, „така че трябва да я повърна.“) Някога може би щях да видя тази кооптирана имитация като обидна; сега го виждам като триумфално. Популярността на жеста се оказа неустоима дори за опонентите на Де Вито.
към редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .Следвайте секцията за мнение на New York Times относно , , и .
